Стрелковият спорт се е доказал като един от най-успешните спортове в България, давайки поводи за национална гордост с призовите класирания на нашите изтъкнати състезатели. На международния подиум българските стрелци са завоювали 17 медала от Олимпийски игри, 44 медала от Световни първенства, 144 медала от Европейски първенства, 247 медала от Световни купи и финал за Световната купа, както и стотици медали от балкански и други международни първенства и турнири.
В България организирана стрелкова дейност започва да се осъществява след Освобождението със създаването на гимнастически стрелкови дружества по руски образец. След 1878 г. се развиват дейности, включващи: организиран учебно-тренировъчен процес, издаване на специализирана литература, организиране и участие във вътрешни и международни състезания, създаване на обществен актив от инструктори, спортни съдии, деятели и др. През 1887 г. е издадено първото учебно помагало за Българската войска, насочено към гимнастика, езда, стрелба и фехтовка.
С основаването на Българска ловна организация „Сокол“ през 1898 г. се дава началото на структурираното и организирано управление на стрелковия спорт в България. Организацията става член на Международния съюз по стрелба през 1921 г. Периодът 1933 – 1938 г. бележи бурно развитие за българския стрелкови спорт. През 1933 г. се организират първите международни състезания по стрелба. През 1935 г. в София се открива първото стрелбище за малокалибрено оръжие. Същата година е свикан и Първият събор на младите стрелци. За първи път български отбор по стрелба участва на Олимпийски игри в Берлин 1936 г. През 1938 г. е учреден Върховен стрелкови комитет към Управителния съвет на ловната организация „Сокол“. Първото Републиканско първенство по спортна стрелба се провежда през 1950 г.
През 1947 г. управлението на спортната стрелба преминава от ловна организация „Сокол“ към „Народен съюз за спорт и техника“, преименуван впоследствие на „Доброволна организация за съдействие на отбраната“ (ДОСО). Организацията ръководи и развива стрелковия спорт до 1963 г., когато е създадена Българска федерация по спортна стрелба (БФСС), а с това значително се подобрява управлението на спорта. В България са проведени 4 Европейски първенства – през 1975, 1985, 1992 и 1996 г.
Освен с именитите състезатели: Величко Величков (първият Олимпийски медалист), Анка Пелова, Нонка Матова, Петър Запрянов, Любчо Дяков, Весела Лечева, Веселин Петков, Илка Ялъмова, Красимира Дончева, Диана Йоргова, Емил Милев, Таню Киряков, Спас Копринков, Мария Гроздева, Антоанета Костадинова и др., донесли много поводи за национална гордост, стрелковият спорт се характеризира с масовост, с множество клубове и организации в цялата страна, с треньори и инструктори. Принос в развитието и в повишаване квалификацията на треньорските кадри има и Национална спортна академия „Васил Левски“, където през 1982 г. се разкрива специалност „Спортна стрелба“.
През 2012 г. се учредява Български стрелкови съюз (БСС) с председател петкратната олимпийска медалистка Мария Гроздева. През март 2013 г. Общото събрание на БОК взема решение официално да признае и приеме за свой член БСС. С решение на Международната федерация по стрелкови спорт (МФСС), през декември 2014 г., съюзът е признат и приет за неин член. Същото прави и Европейската конфедерация през юли 2015 г. През месец февруари 2022 г. Общото събрание на БСС избира за председател на съюза петкратната световна шампионка и олимпийска медалистка Весела Лечева.